Огам

Отам е ирландската келтска азбука. Състои се от 20 букви, групирани в четири групи (acime), от по 5 букви всяка. По-късно е измислено и пета група, за отбелязване на звуците в латинския, които не присъстват в галския. Върху археологическите находки , надписите на огам представляват хоризонтални щрихи или цепки върху една вертикална основна линия. Тази линия обикновено представлява крайния ръб на изправен камък. Чете се отдолу нагоре. Огам се използва често като гадателско средство от оракулите, по начин много подобен на използването на нордическите руни.

Буква Наименование Дърво

Първа група
B Beth(Бе) Бреза
L Luis(Луииш) Калина
F Fearn(Фярн) Елша
S Saille(Шейл) Върба
N Nionn(Нюни) Ясен

Втора група
H Huath(Хуу-а) Глог
D Duir(Дау-р) Дъб
T Tinne(Цен-е Бодлива зеленика
C Coll(Коол) Леска
Q Quert(Куейрт) Ябълка

Трета група
M Muin(Мюн) Лоза
G Gart(Горт) Бръшлян
Ng Ngetal(Ниталь) Тръстика
St Straiff(Страф) Трънка
R Ruis(Руииш) Бъз

Четвърта група
A A Ailm(Ал-м) Бяла ела
O Onn(Ун) Прещет
U Ura(УУ-ра) Пирен
E Eadna(Е-ю) Топола
I Idho(Ии-йо) Тис

Какво е "геш"ω

Гешът (пише се geas, мн.ч. - geasa) представлява нещо като магически задължение, забрана или табу, което има даден човек. Най-често бива полаган на магически персонажи като свещените крале, друиди или големи герои. Функцията на геш е да помагат за уравновесяване на персоналите сили. Героите обикновенно са обвързани с геши и докато те се спазват героят успява и побеждава.
Няколко са начините, по които можеш да получиш геш. Такъв може да бъде даден от майката при раждането на детето й; крал или друид могат да наложат геш на престъпник като наказание. Един друид чрез оракулски средства може да определи какви геши вече има даден човек. В героичната митология има тенденция мъжете да получават геш от жените, каквито са случаите с Кухулайнn и Диармаид уа Дюибне(Diarmaid uа Duibhne). Героят може да изгуби на карти или игра на шах с вещица, а тя, като награда за спечелената игра, му налага геш; типичният геш от този тип е изискване към героя да изпълни някаква невъзможна задача.
Рискът да не спазиш геш е голям. Да нарушиш геш значи да действаш противно на природните сили и резултатът е смъртта на човека или някаква друга голяма социална катастрофа. Предвид това, много от героите намират края си, когато разкрият техните геш и предизвикат ситуация, в която е невъзможно да не ги нарушиш. Например Кухулайн бил под геш да не яде кучешко месо, а също така никога да не отказва храна, приготвена карай пътя. В деня, в който го убиват в битка, той спрял, за да опита такава храна, но за нещастие тя била кучешко месо. По този начин той не можел да не наруши един от двата геша. Всеки геш е уникален и подходящ за дадения човек. Забраната на Кухулайн да яде кучешко месо е свързана с името му - "Хрътката на Кулайн", така че за него яденето на кучешко месо е вид канибализъм. Този личен и съкровен момент прави гешите толкова сериозни за тези, който ги притежават, а и обяснява защо са се пазели в тайна.

Съществува поредица от празници на огъня, чествани на интервали от приблизително 12 седмици и поместени между сезонните празници на слънцестоенията и равноденствията (така се пада по един празник приблизително на всеки 6 седмици). Тези празници на огъня продължават 3 дена, започвайки от залеза на първия ден и това е най-подходящото време аз жертвоприношения и гадателства.. Тези празници са:

Соууин ( 1-ви ноември, Samhain). Думата буквално значи "край на лятото". По традиция това е Празника на мъртвите и началото на новата година. Смъртта идва преди раждането в друидския цикъл на живота, защото, за да може да покълне новия стрък, за него трябва вече да се освободило място. Смятало се е че на този ден границата между този и отвъдния свят е най-кратка и затова преминаването между световете е по-лесно. Това е време, когато се поменават и почитат всички тези, които са умрели през годината, тъй като те може би са наблизо и слушат. В тяхна чест се организирали игри, угощения и огньове.Самите духове също правели гощаване и канели смъртни да се присъединят към тях. На Соууин всеки огън в Ирландия бил изгасяван и презапалван с "жив или нов огън". Той бил пален в ритуалните центрове в Уйсинх и Тара и разпространявани чрез бегачи с факли.

Им-болк (I-ви февруари, Imbolc). Завръщането на Светлината. Овцете започват да кърмят някъде по това време на годината и това е знак, че зимата си отива. На Британските острови пролетните цвета вече цъфтят. Вероятно са извършвани гадания кога точно ще дойде пролетта. Имболк празнува идването на пролетта и началото на подготовката за сеитба. В англосаксонката култура и Уика, Имболк понякога се нарича Кендълмас( Candlemas). Имболк е бил посветен на Богинята Бриид и ритуалите на този ден са бил съсредоточени върху дома и огнището.

Бел/тайн ( I-ви май, Beltaine). Огньовете на Бел. Пролетта е дошла и хората се отдават благодарности. Това бил ден на плодородието и живота и често е бил избиран за женитба. Началото на лятната половина на годината и средата на сезонния цикъл(започнал от Соууин). Огньове, танци и игри за предсказване на бъдещите брачни двойки се правели по това време на годината и често пъти 9 месеца по-късно имало значителен бум на бебета.

Луу-наса (I-ви май , пише Lughnnasad). Празника на Луу. Това е най-важният празник свързан с прибирането на реколтата, за благодарност към Земята за Нейната щедрост. Името на празника е свързано с ирландския бог Луу Дългоръкия, син на слънцето, който победил Балор(Balor) в битката при Майтура и същия ден спечели знанието за скотовъдството за народа си. Говори се, че Луу организирал погребални игри в чест на своята дойка Тейлтиу, която загинала в битка срещу Балор Опасното Око. В келтско време празника се характеризирал със състезания по атлетика. В англосаксонската култура и Уика, този празник се нарича Lamas (Ламас - празник на хляба), т.е се чества изчерпването на миналогодишната реколта и започването на събирането на тазгодишната.

В друидизма зимното слънцестоене се празнува на 21 или 24 декември, когато Слънцето сякаш застива за кратко над хоризонта в най-ниската точка от своя път, преди да започне пътуването си към центъра. Празникът се нарича Албан Артан /Alban Arthan/, като името "артан" произлиза от уелска дума, отнасяща се до съзвездието Голяма Мечка на северното зимно небе.
Името Албан Артуан /Alban Arthuan / е по-късно и се отнася до името на британския крал-герой Артур. Нощта на 21 декември е най-дългата в цялата година, и тогава слънцето е най-отдалечено от нас; ние сме в най-тъмната част на зимата, но в същото време именно тогава започва и увеличаването на деня. "Новото" Слънце се явява спасител, носещ светлина в тъмното, променящ реда, както всички легендарни герои са се появявали след време на страх и мрак, включително Артур и Исус.

Албан Ейлер /"Светлината на Земята"/ чества пролетното равноденствие. За друидизма пролетта е много важно време, затова се чества с три празника. Първият е Имболк, вторият е Албан Ейлер, а третият - Белтен. За разлика от Имболк, вторият празник маркира по-очевидното начало на пролетта и е точка на баланс между първите пролетни лъчи и пълнотата на Белтен, баланс, който е представен ясно от равновесието на деня и нощта на този ден. Друидизмът празнува новата фаза на пролетта, началото на триумфа на светлината. В духовен аспект това е момент на планиране на предстоящата дейност, осмисляне на целта.

Албан Херуин, или "Светлината на Брега", е ключова точка от пътя на Слънцето през годината. Това е моментът, когато изкачването на Новото слънце, родено по времето на зимното слънцестоене, е завършено. Победата на Слънцето над тъмнината, свита до кратката лятна нощ, е пълна. Но в слънчевия апогей е и семето на неговия заход. Затова и тук друидизмът почита баланса между силите на пролетта и ранното лято от една страна, и късното лято и есента от друга. Основото послание на този празник е търсенето на обединяване и баланс на двете противоположни сили.

Албан Елюд /"Светлината на Водата"/ е празникът на есенното равноденствие. То маркира приключването на събирането на реколтата, и символизира плодовете на Земята в нашия живот. Това е време на размисъл и признание за даровете и опита на изминалата година.

В Уейлс се провеждал ежегоден фестивал, наречен Eйстедвъд( Eisteddfod), който представлява бардски сбор за музика и поезия. Той все още съществува, редувайки се за Северен и Южен Уейлс. По време на съвременния Ейстервъд на сцената на изпълнителите е забранено да се говори на друг език освен уейлски!
По времето на тези древни празници на върховете на хълмовете са били запалвани големи огньове, които са горели до самия край на огнения празник. През деня се провеждали карнавални празненства, а нощем - сериозните ритуали. Добитъкът бил прекарван между огньовете, за да се пречисти, а хората, често напълно голи, ги прескачали за здаве и плодородие. Някои места били центрове на постоянно ритуално пеене; там друидите напявали в кръг заклинания без почивка. По времето на празниците цялата общност се присъединявала към напевите.
Астрономическите празненства (слънцестоенията и равноденствията) са споменати бегло в литературните източници. Това вероятно идва да покаже ,че те не са били общонародни , а обект на избрани общества от посветени. Астрономическите закони са въплатени в почти всички археологическите паметници на неолитната предкелтска и келтска култура. Съществуват стотици каменни кръгове, кръгли гробници, менхири и т.н. ориентирани към определени точки или фази от движението на небесните тела.