Зона Алдарион

 
Зона Алдарион

 
Рейтинг: 3.00
(86)
Главна страница
Статии
Литература
Лeгeнди
Творчество
Екскурзия
News
Download
Речник
i АНКЕТИ !


Кое какво е? За контакти Запишете се! Мнения CHAT ПРИЯТЕЛИ

Статии / Келти и друиди

Келти и друиди
05.02.06 14:03

Автор:Iblis
за келтите и мистерията на друидите

Келтската култура, нейната музика и изкуство, бе "преоткрита" отново от медиите и хората в Европа и Северна Америка. Популярността на келтството се вижда в успеха на спектакли като "Ривърденс", филма "Смело Сърце" и изобилието от келтски музикални фестивали в цяла Европа. Вероятно наблюдаваме и повторно появяване на келтските ценности и духовност. Така представеното есе е насочено към хората, които се смятат за самотни последователи на друидизма, бардството, фиана или келтското езичество. То е за онези, които имат предци-келти, или искат да са имали такива; за онези, които имат желание да научат за древните келти, за техните вярвания и обичаи, или за онези, които искат да им подръжават ревностно по начин валиден за тях и за настоящия век. Основен акцент в есето се поставя върху исторически доказаните факти, или исторически правдоподобните от гледна точка на известните ни факти.

2. Защо друидизъм в началото на 21-векω

Има редица причини съвременните хора да се обръщат към друидизма. Някои виждат в него шанс да се свържат с историята или да "намерят почва" в нея, да подобрят разбирането си за своя произход и своите предци (в случай, че имат келтски корени). Други са привлечени от връзката с естествения свят, който друидите създават, от артистичните, креативни методи използвани за изграждане на тази връзка. Редица хоря смятат, че загубата на стария начин на живот, близък до земята, до този на племената, е довело до социалните проблеми и проблемите с опазването на околната среда, пред които сме изправени днес, така че връщането към онези времена ще бъде лечителната сила, от която се нуждае света на този етап. Друидизмът днес не е бягство от технологиите или отричане от обществото. Той не е оттегляне от реалния свят в една въображаема градина на доволство, в която проблеми няма. Той е потвърждаване на нашите нужди в живота и опит да го вземем в свои ръце.
Съществуват и хора, които избират друидизма пред останалите форми на нео-езичеството. Вероятно причината за това е защото той е не само един от клоновете на нео-паганезма, но и обект на академично изучаване. Друдизмът често занимава археолозите, историците и митолозите, които не са задължително друиди, или дори езичници. Поради тази причина има изобилие от сериозни научни материали засягащи друидите, и мнозина откриват друидството чрез тях.
Накрая, има и такива, които избират друидството сред останалите традиционни западни религии, които са приети и широко разпространени, като Християнството, например. Изследването на друидизма разкрива за мнозина една от присъщите за Западна Европа духовност. По същата причина много хора се обръщат към Асатру, за да съживят духовността на Северна Европа. За тези, които се чувстват отчуждени или наранени от християнството, а те са много, и които смятат, че религията все пак има място в живота им, е налице езичеството. Няма съмнение, че стандартите на живот и начинът на живот, който водим са се променили значително от времето на келтите, но дори и сега нуждата на човека от разбиране, общуване и приятелство не се е променила. Решението на въпросите отнасящи се до човешкия живот не е нито по-правилно, нито по-грешно, само заради това, че е старо или ново. Така продължаваме да бъдем озарявани от историята и продължаваме да създаваме история.

3. Кои са били друидитеω

Друидизмът трябва да се разбира в контекста на създалата го култура. Само древните келти са назовавали религиозните си специалисти друиди; другите култури са имали други имена за своите духовници, от които са очаквали да служат и по различен начин. Друидите не са етническа или културна група сами по себе си, а част от едно по-голямо общество, от което са били част. В предхристиянската ера на келтите, друидите са били членове на една професионална класа в тяхната култура, Келтските народи на Западна Европа и Британските острови. Друидите са изпълнявали ролята на съдии, лекари, ясновидци, магьосници, мистични и духовни учени; с други думи те са били религиозната интелигенция в своето общество. За да станат друиди, студентите са се събирали в големи групи за обучение за период от около 20 години. Митологията описва друидите като хора притежаващи редица магически сили като ясновидство и пророчество, контрол над времето, лекуване, левитация и превръщане в различни животни. Обучението им е било толкова задълбочено, че в края му те са били буквално ходещи енциклопедии. Една от думите, които добре ги описва е "жреци", но се въздържам да я използвам поради две причини - римляните никога не са я използвали, тъй като друидите не са изнасяли проповеди по време на литургии, както жреци. Те са имали клиенти, също като адвокатите, консултантите или шаманите. Цезар и неговите историци никога не са се обръщали към тях като жреци, но може и да не са могли да ги признаят за жреци, тъй като римското духовенство е било съставено повече от учители и съдии, отколкото от пророци и ясновидци, докато друидите изглежда са имали и правни и магически сили и отговорности.
Връзката на друидите с природата е източник на всичките им сили, както в обществото, така и в магиите. Разбирайки тази връзка друидът се обединява с природата и така научава всичко, което е известно на природата. Така друидът се превръща в нещо като природен мистик. За да изпитате друидизмът изгасете компютъра, идете в гората и се заслушайте. Боговете не са безмълвни. Техният език е духащият вятър и вълните на разливащото се море.
Днес, на прага на новото хилядолетие, споменът за друидите се завръща от мъглите на вермето и историята, за да бъде отново с нас. Какво ли все още той има да ни предложиω Отговорът на този въпрос вероятно си крие в уникалната неповторимост на всеки един от нас, и все пак се надявам, че следващите думи ще хвърлят известна светлина върху него.

Келтската култура, нейната музика и изкуство са в непрестанен процес на преоткриване и преоценка в почти цяла Европа, части от САЩ и дори Австралия и Нова Зеландия. Причината за популярността на келтската тема може да бъде видяна в успеха на танцови спектакли от рода на Lord of the Dance, филми като "Смело сърце", както и келтските музикални фестивали и музикална индустрия. Успоредно с това е налице своеобразен интерес към келтските духовни ценности, към старата мъдрост, познания и Пътят на нашите древни келтски праотци; всички те намиращи най-ярък израз в съвременното друидство.

Друидизмът може да бъде разбран по-лесно в контекста на културата, която го създава. Това налага скок назад във времето, когато на огромната територия, простираща се от Атлантическия океан /Ирландия и Иберийскийя полуостров/ до началото на Източноевропейските степи, от Северноевропейската низина до Мала Азия и Египет, се развивала келтската цивилизиция. Терминът "келти" за пръв път бил използван от гръцките историци през пети век преди Христа, за да обозначат племената, които живеели на север от Авпите.
Кои били келтитеω Това е въпрос, който определено занимава историците. Те ни дават различни отговори, но в най-общи линии става въпрос за многобройни племена от индоевропейската общност, които в даден етап от историческото развитие - Желязната епоха или по-точно 800 г.пр.Хр. до 15 г. след Хр. имали първостепенно значение на Стария континент. Те били носители на една самобитна култура, която ги поставяла на по-високо стъпало в техническо отношение пред останалите жители на варварския свят. Именно тук откриваме причините за тяхната впечатляваща експанзия, осъществена най-вече от 500 до 100 г. пр.Хр.
През 280 - 277 г.пр.Хр. древните историци отбелязват масирано келтско нашествие на Балканския полуостров, въпреки че келтското нахлуване в този район започва значително по-рано - в средата на 4 век. Присъствието на келтите тук повече от два века намира най-ярък израз в съществуването на така нареченото "Келтско царство" в продължение на 64 години - от 277 до 213 г.пр.Хр. Съдбите на най-многобройните балкански племена - траките, с тази на келтите, се преплели, което дало достатъчно основание на историците да заговорят за "трако-келтски народ" и за същностното значение на келтските народи за формиране облика на местната балканска култура от този период и след това.

И така, най-вероятно тази келтска общност, която маркирахме по-горе, била фонът, на който са се появили друидите и тяхното учение, известно днес с по-съвременното име друидизъм. Келтите наричали своите духовни учители "друиди". Те играели съществена роля в живота на всяко племе. Друидите въплъщавали ролята на съдиите, лекарите, гадателите, магьосниците, философите, съветниците - с други думи, те били една религиозна, еклектична интелигенция в своята общност. Младежите, кандидати за друиди, трябвало да преминат през обучение, което продължавало повече от 20 години. Използването на писменост било забранено, въпреки че келтите използвали гръцката и латинската азбука за делнични нужди. Всички знания били запаметявани. Съществувало вътрешно разпределение на друидското общество на три нива, всяко от които изпълнявало определени функции. Първото - бардите - следвано от това на ватесите и друидите. Думата "друид" е с неизяснена етимология, но повечето изследователи смятат, че произлиза от думата за дъб /daur - ирландски/; /dervo - галски/, /derw - уелски/, комбинирана с индоевропейското wid - да позная. В този смисъл думата може да се преведе като "този, който носи познанието на дъба", или "мъдрецът на дъбовете". Въпреки че на пръв поглед изглежда странно друидското познание да се заключава само в едно дърво можем да предположим, че дъбът се явява символичен представител на всички дървета, защото той е един от най-величествените и респектиращи представители от народа на гората. Митологиите описват друидите като изключително вещи в магическото изкуство и пророчеството, лечителството и левитацията. Те били способни на магически трансформации в различни животни. Намирали своята клиентела, като помагали като законодатели, консултанти, мистици или шамани. Били своеобразни учители на своето племе и пазители на духовното наследство, история и традиции. При това положение при всеки опит келтите да бъдат покорени, първите посегателства естествено били върху друидите. Може би един от най-автентичните отговори на въпроса какво представлял един друид и какви били неговите способности е известната поема на Амергин - друидът, който пръв стъпва на ирландския бряг при нашествието на келтите там:

"Аз съм вятърът задъхан над водите,
Аз съм вълна в океана,
Аз съм шепот на прибоя,
Аз съм орелът на скалата,
Аз съм езерото в долината,
Аз съм слънчевият лъч,
..................................
Кой знае възрастта на Луната,
Кой знае мястото, където Слънцето почиваω"

Повечето от хората, които чуват за друидите, несъзнателно ги свързват с достолепни, белобради мъдри мъже, но в действителност, немалка част от тези древни духовници били жени. Факт е, че келтските жени се радвали на повече свободи и права, отколкото жените от другите култури през онези времена. Това включвало правото да влизат в битка, да имат собствено и наследено имущество, да запазват връзката си със собствения род, както и името му, след брака; да избират и да се развеждат със съпруга си. Много от келтските герои били обучавани във военното изкуство, мъдростта и магията от жени-друиди /както било и при легендарния ирландски воин Кухулин/. В Британия ,вожд на келтското племе исени била Боадика .Тя била достатъчно силна за да застане начело на бунт срещу римляните през 61 г. пр.Хр. Много от най-могъщите келтски божества били богини.
Но в какво вярвали друидитеω Отговорът на този въпрос е сложен, за да бъде разгледан накратко, и все пак може да маркираме някои от известните факти.
В общи черти, вярванията им не се различавали съществено от тези на останалите индоевропейски народи. Тотемните елементи присъстват, а магията заема централно място. Много от келтските племена смятали за свои най-далечни праотци животни като коня, гарвана, глигана, котката, бика - такива са епидите, брановиките, лугите и други племена. Елен, мечка, кон, глиган, бик, гарван - това били ключови тотемни фигури в келтския свят. Някои от дървесните видове също били смятни за родоначалници на дадени племена, като лемовитите, народът на бряста, ебуроните - народът на тиса и т.н. Нека не забравяме, че думата друид означава "владеещият познанията на дърветата" и това предполага тясната връзка на друида с растителния свят. Друидите извършвали своите тайнства под открито небе. Те не признавали друг храм освен дъбравите; дъбът заемал важно символично място във вярата на друидите - той носел идеята за вечността и мъдростта, божественото просветление, силата и единството между световете. За друидите те били най-вече три: долен, горен и среден, често символично представени чрез морето, небето и земята, корените, стъблото и короната на Великото дърво. Прави впечатление, че всичко в келтския свят било организирано в триади - богините имали три лица, световете били три, три са и частите на келтския символ "трискал" и на трилитона. Друидите, които били запознати с питагорейските възгледи, възприемали тройката като първото съвършено число; за тях две и четири били поІ-скоро небалансирани, защото нямали нищо по средата, като числата три и пет. Една друидска триада казва: "Три са свещите, които просветляват всяка тъма - познанието, истината и справедливостта". Триадата е характерна келтска поетична форма /тристишие, което друидите импровизирано изпявали в отговор на поставения им въпрос/ . Тя била начинът, по който се изразявала друидската мъдрост. В Ирландия и Шотландия най-могъщото оръжие или средство на всеки друид било неговия собствен глас. Чрез него той/тя сътворявал/а светове в едно екстатично състояние и носел мъдрост от другите нива на същесвуване за хората. Тази поетическа традиция е била приоритет на бардовете.
Друидите учели за взаимовръзката между видимите и невидимите светове, като поставяли акцента върху последните. Те били извор на мъдрост и познания. Друидите били изключително вещи в контактуването с тях, те учели, че при определени времеви и пространствени обстоятелства вратите към тези мистични светове се отваряли. Такива моменти стояли в основата на друидския празничен годишен цикъл.
Вярата на друидите в безсмъртието на душата и прераждането била толкова силна, че келтските войни влизали без страх от смъртта в битка, феномен, който удивлявал не само римските историци, но и римските пълководци.
Бидейки политеисти, друидите имали многообразен пантеон от богове и богини, всички те със свои интереси, желания и независимо съществуване.Вероятно първоначално те били израз на преклонението пред земята, природните сили, Слънцето, Луната и планетите, а по-късно получили човешки облик, без да загубят връзката с по-старите символи.
В основата на споменатия вече празничен цикъл стоял култът към Огъня, успоредно с този към Отвъдния свят. Самите празници били наричани "Огнени" и били четири.Огънят е бил възприеман като особена духовна сила, разграничаваща го по един почти недоловим начин от другите елементи - Земя, Вода и Въздух. Той притежавал магическите способности за разрушение и пречистване, трансформация и носел топлина, светлина и енергия, а заедно с това - живот и цивилизация.
Съществуват данни, главно от римски източници, че друидите практикували човешки жертвоприношения, но дали това отговаряло на истината все още се спори.
Въпросът за моралната и етичната позици на друидството също е сложен за разясняване. Най-лесно би могло да се отговори, като се хвърли поглед на всичко, което е било свято за друидите - справедливост, честност,любов,смелост. Ударението пада върху отговорността на всеки за неговите постъпки и изключва вярата в съдбата или неизменната воля на боговете. Земята и жената били свещени; същото се отнасяло за Слънцето и мъжа, животните , растенията, камъните и всичко съществуващо. Част от етиката може да се извлече от отговора на водача на легендарното ирландско войнско общество "Фиана" - Ойсин Малкия Елен. Когато Св. Патрик го попитал какво събира войните заедно, Ойсин казал: "Това, което ни държи заедно в нашите дни, е истината в нашите сърца и силата в нашите ръце, и справедливостта в нашите думи".
През I в. пр. Хр. келтите вече били ограничени предимно в Западната част на Европа, притиснати от германските племена и римляните. Около 50 г. пр. Хр. повечето келтски племена били вече покорени от римляните или от други завоеватели. Британските острови се превърнали в последния остров на келтската култура, но скоро и те били покорени от римляните, а векове по-късно от англите и саксите и викингите.
Друидите били подложени на гонения от всички нашественици, и тези, които оцелели, били принудени да преминат в нелегалност. Въпреки всичко, определени по-отдалечени области като някои райони на Ирландия се превърнали в истински резервати на друидическите знания. Когато християнските мисионери стъпили на Островите, те заварили една все още добре функионираща друидическа система. Впоследствие Християнството и друидизма се преплитат, и в резултат на това се появява Келтската църква, която запазила много от белезите на древната религия. Много от първите християнски служители били набирани от средите на друидите. Всичко това слага характерен отпечатък върху християнството на Островите, който може да се наблюдава и до днес.
През тъмните векове друидската традиция се запазила в лицето на бардите, които се превърнали в пътешестващи музиканти и шутове в кралските дворове. Има данни за съществуването на бардски училища чак до края на 16 - 17 век.
В края на 18 век започва процесът на преоткриването на друидическата мъдрост. През 1717 г. се поставя началото на съвременния друидизъм. На 22 септември 1717 г. Джон Толанд свиква представители - друиди от всички части на Островите, и заедно създават Ордена на друидите. Днес повечето друидски ордени водят по един или друг начин началото си от този Орден.

Естествено се появява въпросът каква е причината за възраждането на друидската традиция. Защо говорим за друидизъм на прага на 21 векω Този път отговорът е прост - явно той има все още какво да предложи на хората.
Някои виждат в него един начин за повторно свързване с природния свят, за възстановяване на загубената връзка със Земята и за достигането на онова дълбоко вътрешно чувство на единство с цялото творение. Друидите били живото въплъщение и израз на това единство човек - природа.
Много хора виждат в изоставянето на старите начини на съществуване, близо до живата земя, причината за социалните и екологични проблеми, с които се сблъскваме днес. Така завръщането към тези стари, утъпкани пътища може да отключи мощна лечителска сила, която да преобрази света. Но днешният друидизъм не е отрицание на технологията, нито отхвърляне на обществото. Той не е за оттегляне от света в една фантазна градина на блаженството, където проблемите не се посрещат лице в лице; по-скоро той е потвърждение на нашите нужди в този живот и един енергичен опит да вземем съдбата си в свои ръце. Накои избират друидството пред останалите форми на неопаганизъм; една от причините за това може да бъде желанието на хората да заземят себе си, да обосноват себе си в историята, като докажат, че техните разбирания и идеи идват директно по линията на техните праотци, а не са тяхна фикция.
От друга страна, друидството е не само клон на неопаганизма, но и обект на академично изучаване -той влиза в интереса на историци, археолози и митолози, които не се считат непременно за друиди или езичници.
И накрая, тук са и тези, които избират друидизма пред конвенционалните религии като християнството, будизма и исляма. Едно изследователско спускане в друидството за много хора е вдъхновяващо възраждане на европейската коренна духовност.
Без съмнение, стандартите и стилът на живот са се променили неимоверно много от ерата на келтите, и дори в границите на нашето собствено съществуване продължават да се променят. От друга страна обаче, човешките нужди за разбиране, общуване и единение, вдъхновение и осъществяване са останали същите. Друидството е един път, който се опитва да реализира тези нужди. То представлява една постоянно развиваща се жива система от вярвания, която поставя в своя център хармоничното взаимодействие на човека със заобикалящия го свят. То вярва в добрата същност и в съзидателния потенциал, който се крие във всеки един от нас, и се стреми да му даде възможност за изява и осъществяване. Едновременно с това не се опитва да отрича и другата страна на нашата природа - по-скоро търси срещната точка на тези две противоположности, която е утробата, от която се ражда всичко съществуващо.
Друидството е духовно в смисъл, че то открива ценности отвън материалното ниво. То не е религия, тъй като всяка религия изисква особена вярност, докато единствената друидска преданост е тази пред истината, стремежа към познанието и любовта към природата. Моралният заряд е основан на уважението, силата, справедливостта и автентичността. Исторически друидизмът представлява своеобразно възраждане на религията, духовните концепции, вярвания на преобладаващата в Европа през Желязната епоха индоевропейска келтска култура. Това обаче не означава, че модерният друидизъм е свързан само с определени националности, които водят своето начало от келтските праотци. Последното би противоречало с неговата същност - друидизмът е една философско-мирогледна система, която е отвъд национални, полови, дори религиозни различия. Точно както по времето на келтите, когато друидите имали правото на свободно преминаване през бойното поле на враждуващи келтски племена и със силата на мъдростта си ги обединявали, така и днес друидството е склонно да хвърля мостове между различията и да обединява народите на стария континент и света като цяло. Тук имам предвид точно това - светът, взет като една хармонична цялостност от множество същества и животински видове, един от които сме и ние,хората.
Пътят, който друидите сочат, е прост и винаги е бил такъв. Той е този на взаимното уважение, любовта и толерантността.


Празниците на друидизма

Съвременният друидизъм чества осем празника, които съставляват "колелото на живота" през годината, и които отразяват ритмичната смяна на сезоните, тъмнината и светлината, смъртта и обновлението.
Те са разположени приблизително през шест седмици. Основната им роля е да настроят човека към ритъма на природата, а също така да обединят различните му аспекти , за да се почувства той отново цялостен и свързан.
Тъй като дори и само промяната на годишните времена влияе върху психиката и вътрешния ни живот, друидизмът смята, че нашият ритъм - индивидуален, но и социален - не може да бъде откъснат от ритъма на Космоса без съответния риск. Почитането на осемте празника е начин да се подновява тази връзка, която създава чувството на принадлежност на човека към света.
Този цикъл от осем празника е оформен окончателно през 20 век, когато в него друидизмът включва празнуването на зимното слънцестоене и наследените от ирландския фолклор четири празника на Огъня.

Трудно е да се каже дали някои от тези празници са били почитани от келтите, и как точно е ставало това. Тъй като те не са записвали с думи своите знания, свързани със свещеното, източниците за това са малко, и то основно класически текстове. От тях знаем, че келтите измервали времето циклично: чрез движението на звездите /Слънцето/, Луната и чрез ясно изразените цикли на годишните времена. Това се вижда от оцелелия опреди 2000 г календар, открит през 19 в. в централна Франция във вид на бронзова плоча.
Няма преки доказателства, че келтите са празнували например зимното, лятното слънцестоене или равноденствията, нито тези явления са отбелязани в уелските или ирландските средновековни текстове. Тъй като обаче според източниците келтите са били чудесни астролози и математици, възможно е да са използвали според предназначението им построените от техните предшественици мегалитни паметници /Ню Грейндж в Ирландия и Стоунхендж в Англия/, ориентирани към тези конкретни моменти от годишното движение на Слънцето - зимното и лятното слънцестоене.

Днес осемте празника се разделят според спецификата си най-общо на две групи от по четири: празници на Слънцето и празници на Огъня.
Празниците на Огъня са определени от цикличността на природата и насочват вниманието ни към земята. Те подсказват идването на следващия пореден сезон, и можем да ги усетим най-добре, като наблюдаваме промяната в листата на дърветата, в животните, в температурата навън и в светлината. По време на Огнените празници се палят свещи и огньове, символизиращи материалния свят и живите същества, зависими от светлината и топлината. Те са и основополагащи за съвременния друидически календар. Наричат се Имолк, Белтен, Луназа и Сауин.
Първият Огнен празник е Имолк, празникът на пролетта. Той се чества през нощта на 1 срещу 2 февруари, тъй като келтите смятали не дните, а нощите. Това е времето, когато започват да се раждат малките агънца, т.е. време на начало, на нови планове и мечти. През февруари се усещат и първите пролетни лъчи, появяват се първите кокичета. За друидизма това е празник на пречистване, плодовитост и отваряне към външния свят, след зимните периоди на затваряне и суровост. И тъй като за друидизма връзката на човека с природата е от основно значение, той разглежда съответствието между ритъма й и човешкото развитие в рамките на един живот. Така четирите Огнени празника представляват основните периоди в нашия живот. От тази гледна точка Имолк, времето на първите пролестно усещане, съответства на ранното ни детство - периодът, който психологически е свързан с чистотата на детството и нуждата от майчина нежност. Запалването на бели свещи в чест на богинята Бриджит , поставени в съд с вода, символизира тази идея. Това е празник, потвърждаващ нуждата ни от нежност и майчина закрила, и повод да се свържем с детето, което се крие у всеки един от нас.
Следващият Огнен празник е Белтен, който се чества на 1 май. Той отбелязва най-силното време на пролетта, което стимулира съзряването на плодовете в утробата на Земята и което ще предвести благодатна реколта по време на следващия празник - Луназа. Името му означава "Огънят на Бел", другото име на бога на светлината Луг. Белтен е празник на любовта и плодовитостта. При празнуването му в миналото обичай е било запалването на два огъня, между които се прекарвали стадата, за предпазване от болести. Хората, които си пожелавали раждане на дете или късмет, също прескачали огъня. В психологически план този празник съответства на нашето юношество - периодът, в който усещаме жизнената сила у нас, откриваме чувствеността, физическото единение и другия човек до нас. В по-далечен план можем да потърсим и вътрешното обединяване на двете начала у всеки човек - мъжкото и женското.
Белтен е и празник с дълбока сложност, подобен на последния празник, Сауин. В него едновременно присъстват и плодородието , и смъртта, тъй като за да се роди новият живот, той взема своето от стария.
Луназа /чества се на 1 или 2 август/, е празник на бога на светлината Луг, и празник на началото на жътвата. Отбелязван е с игри, състезания и панаири. На него се събирали много хора, но без оръжие, без омраза, без намерение за насилие. Празнували се сватби, разменяли се стоки, набирали се работници за следващия сезон. Съществувало поверие, че ако не се чества този празник, това ще причини много беди, нашествия или слаба реколта. Той символизира преминаването на слънчевата енергия и сила в зърното, посято в младостта ни, което сега достига зрелост и дава плодове - създаденото семейство, успешната кариера. Луназа е моментът, когато се концентрираме върху личната си реализация и с благодарност оценяваме постигнатите успехи.
Последният Огнен празник е Сауин, честван на 1 ноември. Средновековните текстове твърдят, че той е бил най-важният празник в Ирландия. Той идва с първия мраз и маркира края на годината и началото на следващата, т.е. свързва старата и новата година. По това време се приготвя зимнината, прибира се останалата реколта. Той се празнува три дни, през които се смята, че нормалното човешко време е премахнато и установеният ред е нарушен. Спирането на времето обаче преди всичко позволява осъществяването на връзка, мост между нашия и Отвъдния свят. Духовете и силите от божествения свят се намесват в човешките дела, и обратно. Сауин е решаващ момент за отварянето ни към смъртта, за приемането й; време на духовно търсене, което поставя отново въпроса за смъртта и прераждането. Тогава можем да изследваме Отвъдния свят, за да го направим по-познат и да преодолеем страха си от смъртта. Това е и моментът, когато мислим за нашите починали близки и предци.
В същото време той е и момент на равносметка преди новото начало, когато трябва да преценим какво вече не ни е нужно, от какво да се освободим, влизайки в Новата година.
Четирите празника на Огъня бележат и основните събития в земеделската година, които са от много голяма значение за оцеляването на хората. Те имат материален, земен характер, но носят в себе си благоговението пред природата и преклонението пред тайнството на живота, като живот и смърт се вплитат неразделно в цикъла на годишните времена.

Празниците на Слънцето са зимното и лятното слънцестоене /Албан Артуан и Албан Херуин/, и двете равноденствия - пролетно и есенно /Албан Ейлер и Албан Елюд/. Всички те имат в името си думата "албан", която означава "светлина". Те отбелязват определени точки от годишния цикъл на слънцето и имат своя динамика, която съответства и на "четирите главни функции на човешкото съзнание: вдишване, възприятие, изразяване и припомняне"*. Празниците на Слънцето са дни, в които хората се прекланят пред огъня и светлината на Слънцето като символ на духовната страна на човека. Те са време за отдаване на почит, но и време за веселие и празнуване. Едновременно са и "междинни точки", подпомагащи преминаването от един към друг период, и помагащи ни да се съсредоточим отново върху целите си.
Албан Ейлер /"Светлината на Земята"/ чества пролетното равноденствие. За друидизма пролетта е много важно време, затова се чества с три празника. Първият е Имболк, вторият е Албан Ейлер, а третият - Белтен. За разлика от Имболк, вторият празник маркира по-очевидното начало на пролетта и е точка на баланс между първите пролетни лъчи и пълнотата на Белтен, баланс, който е представен ясно от равновесието на деня и нощта на този ден. Друидизмът празнува новата фаза на пролетта, началото на триумфа на светлината. В духовен аспект това е момент на планиране на предстоящата дейност, осмисляне на целта.
Албан Херуин, или "Светлината на Брега", е ключова точка от пътя на Слънцето през годината. Това е моментът, когато изкачването на Новото слънце, родено по времето на зимното слънцестоене, е завършено. Победата на Слънцето над тъмнината, свита до кратката лятна нощ, е пълна. Но в слънчевия апогей е и семето на неговия заход. Затова и тук друидизмът почита баланса между силите на пролетта и ранното лято от една страна, и късното лято и есента от друга. Основото послание на този празник е търсенето на обединяване и баланс на двете противоположни сили.
Албан Елюд /"Светлината на Водата"/ е празникът на есенното равноденствие. То маркира приключването на събирането на реколтата, и символизира плодовете на Земята в нашия живот. Това е време на размисъл и признание за даровете и опита на изминалата година.
В друидизма зимното слънцестоене се празнува на 21 или 24 декември, когато Слънцето сякаш застива за кратко над хоризонта в най-ниската точка от своя път, преди да започне пътуването си към центъра. Празникът се нарича Албан Артан /Alban Arthan/, като името "артан" произлиза от уелска дума, отнасяща се до съзвездието Голяма Мечка на северното зимно небе.
Името Албан Артуан /Alban Arthuan / е по-късно и се отнася до името на британския крал-герой Артур. Нощта на 21 декември е най-дългата в цялата година, и тогава слънцето е най-отдалечено от нас; ние сме в най-тъмната част на зимата, но в същото време именно тогава започва и увеличаването на деня. "Новото" Слънце се явява спасител, носещ светлина в тъмното, променящ реда, както всички легендарни герои са се появявали след време на страх и мрак, включително Артур и Исус.
Всъщност Коледа може да се разглежда като християнската версия на темата за прераждането на Слънцето. Едва в 273 г. Църквата официално фиксира раждането на Исус в средата на зимата - 25 декември, докато тази идея е въплътена в Ню Грейндж още 2000 г пр.Хр.
В духовен план друидизмът разграничава два аспекта на този празник. Първият е скръбта, прощаването, "оплакването" на това, което свършва, умира, което е било през годината и вече няма да бъде същото; периодът на вътрешна тъмнина. Вторият аспект е прераждането, новото начало, възобновяването, което се извършва в душата. Важността на първият еспект се основава на истината, че прераждане може наистина да настъпи / на всяко ниво /, само ако ние напълно сме се разделили със старото. Само тогава можем да излезем и отворим себе си за новото.
Тъмнината на зимата по това време на годината се определя и като хранеща утроба, плодородна земя, която съхранява семето на новото, докато дойде подходящото време. Слънцето се разглежда като духовна светлина, която никога не може да загасне, и която свети дори в миговете на смърт и вдъхновява за нов живот.
Периодът от около две седмици от 21 декември до началото на януари е уникален в цялата година. Нормалният ритъм на живота е прекъснат, а наситеността с празници и забава може да провокира "сянка", чувство на депресия и изолация. Затова е важно през това време да помним, че макар и да се намираме далеч от Слънцето, важно е да се опитаме да зъдржим светлината в нас, въпреки трудностите, студа и тъмнината навън. По времето на Албан Артуан ние се вслушваме в дълбините на нашата душа, за да намерим искрата на новото Слънце.

Друидите и техните учения са жива част от нашия свят. Те са като един от онези приказни, непресъхващиизвори, които ни благославят със живата вода на пречистването и вдъхновението, щастието и мъдростта.
Началото на този извор е скрито под дебели пластове земя и скали, мрак и мъгли, а краят му е също толкова таинствен и науловим..Ние успяваме да се докоснем истински единствено до това, което е "тук и сега", а за останалото ни остава просто да гадаем или предполагаме...
И така, носещи разбирането за ограничеността в обхвата на полезрението си, все пак уверенно започваме да пишем една история и като всеки загрижен разказвач, да се надяваме, че посланието ни ще ститне до вас.

В зората на времената, когато света бил все още млад и хората живеели в мир с Земята, а магията и драконите все още не били забравени, живеели Мъдреците на Дъбовете. Те били заклинатели и поети, съветници и лечители, шамани и философи сред могоброините племена на Стария континент.
Били пазители на културното наследство на народите построили величествените каменни кръгове и могили и почитали Природата в многото и лица.
В горските дъбрави се събирали те, за да се отдават на своите ритуали и тайнства в чест на Живота. Говори се че били способни на на общуване с дърветата, разтенията, животните,езерата и реките, камъните и Боговете и чрез тях те се изкъпвали в мъдростта..

По-късно в Европа се появили Келтите. Те възприели езотеричните, математическите и конструктивните знания на тези мегалинти хора в рамките на своята култура. Келтите прибавили към старите учения на Древните своят пламенен творчески дух и умения и така те дали живот на Друидите, такива, каквито ни ги описват гърците и римляните..

Светът се менял. Различни народи издигали своите империи на континента и се сгромолясвали. Но всички те се докосвали до знаниятя на Друидите, черпели от тях опит и вдъхновение и същевременно ги оботатявали, като в крайна сметка променяли облика на Друидството за пореден път. Келти, Гърци, Траки, Римляни, Славяни, Викинги - всички те имат свое място и стария свят на Друидството...

После дошли Християните..Въпреки, че те успяли да подтиснат Старата Вяра, Друидите продължили до съществуват. Друидството преминало в нелегалност като всички останали езически пътища и се съхранил в народните обичаи и празници. Нещо повече - в някои по-отдалечени от Рим територии като Ирландия и Шотландия, превърнали се в последните острови на Келтската култура, все още можело да се срещнат представители на Друидската традиция. Такива били средновековните бардове и бардските училища просъществували чак до 17 век.

18 Век станал свидетел на Възраждането на Друидското предание. Това Възраждане започнало в Англия и продължава и до днес. Ние също сме част от него...и историята все още се пише.От всички нас.

 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.6138